1 (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25:1, 3.}. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.
2 Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.
3 До кога, всички вие, ще нападате на човека За да го съборите {Еврейски: Убиете.} като наведена стена и разклатен плет?
4 Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).
5 Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам помощ.
6 Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.
7 У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
8 Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).
9 Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; Турени на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-леки от суетата.
10 Не уповавайте на насилие, И не се надявайте суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.
11 Едно нещо каза Бог, да! две неща чух, - Че силата принадлежи на Бога,
12 И че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.
